Румяна Желева и християнството

Няма да празнуваме Рождество Христово през 2010 година

В синода на БПЦ с патриарх Максим е внесено предложение за поредна промяна в календара. Този път след опита за ограничаване на дните, в които ще бъде разрешено извършването на венчавки се променят датите за честване на празниците. Нов стил... стар стил... Григориански календар, Юлиански календар...

Какво значение има датата, след като Христос не се е родил на Рождество Христово? Това, което знаем, че се е родил преди около 2010 години +/- няколко години свързани с грешки при летоброенето, различни пресмятания и т.н. Датата на която се празнува Рождество Христово е определена като на годишните цикли е придадена християнска символика. В случая става въпрос за зимното слънцестоене, което е на 22 Декември. То не е на 25-ти Декември, когато се празнува рождество.

При условие, че вече веднъж е сменена датата - няколко поколения са израстнали с новата дата какъв е смисъла да се променя? За различните хора е различен, но колкото и да ни убеждават той не е свързан с каноните, не е свързан и със същността на вярата, не е свързан с тайнствата... Не е свързан с нищо. Свързан е единствено с целите на някои хора за унищожение на християнството, чрез разделяне на християните. Свързан е с личните цели на някои владици за патриаршеска корона. Такъв пример е един от вносителите на предложението - пловдивският митрополит Николай. С това предложение той търси подкрепата на руската църква, след като в България вече е получил подкрепата (и не само) на големи бизнесмени и партийни лидери.

Неудобства свързани с промяната на календара: Един от проблемите, който монасите и владиците трудно ще разберат е изместването на поста. Причината е, че за едните спазването му не е трудно, а другите просто не го спазват. За обикновените християни обаче стоят въпроси като как ще се празнува Нова година? Ако всички сред нас бяха християни и спазваха постите - това няма да е проблем. Дори и да не спазват целия пост много християни желаят да се причастят на коледа. Тук възникват отново проблемите касаещи не само физическия, но и духовния пост - Нова година се пада през последната седмица на поста.

Светски проблеми -  България е традиционно християнска държава. Това обвързва националните празници и почивните дни с празниците от православния календар. Промяната в този календар автоматично ще рефлектира върху почивните дни, датите за отпуски, ученическите ваканции, университетските ваканции, времето за провеждане на сесии и т.н. По този начин едно недообмислено решение на група владици може да доведе до значителен хаос както в църковния живот, така и в светския.

Ако това решение бъде взето тази година Рождество Христово ще се празнува на 25-ти декември, следващата година няма да се отбележи, а датата на празнуване ще е 6-ти Януари 2011г.
Старостилците няма да си присъединят към БПЦ. Синодът на Инокентий вероятно ще реши да остане по новия стар календар. Вероятно ще се появят и нови старостилци, които ще отбелязват празниците по настоящия календар.

 В крайна сметка се оказва, че отново негативите са на лице и дори са фрапиращи. Ползи няма - подобно на решението за ограничаване на дните за сключване на църковен брак. А що се отнася до причините - те отнова са абсолютно неясни. Явно владиците се опитват или да унищожат църквата или просто да привлекат внимание към себе си. Ако първото - Господ си знае работата - за 2000 години не е позволил църквата да бъде унищожена. Ако е второто - има много по-добри начини, от които дори да има практически резултат!

Игуменът на Троянския манастир - Теодосий обвинен в дискриминация

Чете ли българският клир Библията и съблюдава ли какво пише в нея?

Комисията за защита от дискриминация е образувала преписка срещу дискриминационно отношение от страна на игумена на Троянския манастир - Теодосий. Тя е образувана по жалба на 20-годишния Петър Кичашки.
Троянският игумен беше обвинен в грубо отношение към група туристи-инвалиди от Холандия и България, отишли на посещение в Троянския манастир. Случката се разигра през лятото на миналата година. За нея сигнализира единият от потърпевшите - 20-годишният Петър Кичашки от Видин. Тогава той разказа, че игуменът ги е гонил с бастун от обителта, наричал ги е наказани от бога и е им забранил да стъпват в храма.
Източник: Дарик

Най-вероятно тази случка е вярна. За това говорят големия брой свидетели, а и ние си знаем отношението на повечето клирици и особено някои монаси с власт към християните. Това обаче показва и други страшни факти отнасящи се за българската църква. Не само сред християните, но и сред духовенството цари средновековна неграмотност.

Ако преди векове хората не са имали възможност да притежават Библия, да получават други богословски знания или не са разполагали с време за това, то днес нямаме оправдание. Имаме няколко превода на библията на български език и светата книга е достъпна на много други езици, ако искаме да направим допълнителни съпоставки.

Чувал съм често хората да казват, че някой е получил "божие наказание". Всъщност на нас не ни е дадено да знаем божиите дела. Дали това, което се случва на човек е божие наказание, божие изпитание или милост. В евангелието от Иоан в глава 5 се разказва за слепородения, когото Христос излекува. Може би няма по-красноречив текст от този и думите на фарисеите към прогледналия слепец "34. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън." Съпоставката между техните думи и това, което Иисус казва в началото на главата в отговор на учениците си:

1. И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3. Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.

Нека да не взимаме божиите дела в собствените си ръце и да съдим кой е грешен и кой не. Всички ще умрем и ще възкръснем - някои за вечен живот, а някои за осъждане. До тогава нека да помним следните думи от края на същата глава: "41. Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава."

Да забраним венчавките!

Чух, че се забраняват венчавките в събота... но също така и в петък, сряда, вторник, четвъртък. Мислех си, че това е нелепо хрумване на синода на Максим, публикувано в жълт вестник. Оказва се обаче, че това не е слух, не е просто идея, а решение на синода, срещу която никой не се опита да протестира.


Това решение обаче е непълно и според мен трябва да се съобразят с предложението на един приятел и да го разширят:

"Всъщност аз очаквах да махнат неделята - неделя е деня на Възкресението - деня на нашия Господ - така че този ден трябва да е отделен за него - как така ще се венчават хората... Как ще се подготвиш за венчавка, а ще отидеш сутринта на църква? А да не говорим после, че ще си консумират първата брачна нощ (бля)."

Имайки предвид безпочвените аргументи за "консумация" на първата брачна нощ, преди ден за пост, "денят на мъртвите" или други абсурдни аргументи, които ще се появят, трябва да се запитаме - лошо нещо ли е бракът? Какво казва Библията по въпроса?

Първото чудо, което Христос извършва е на сватбата в Кана Галилейска. Според много изследователи на новя завет - това не е случайно. С това си действие Христос благославя брака като чисто и свято нещо. Незнам защо някои хора се опитват да го изкарат като нещо долно и мръсно. Днес, когато все по-малко хора решават да сключат брак е най-неподходящото време да се налагат забрани и ограничения. Точно обратното трябва да се говори повече по въпроса, да се разяснява на младите и дори да се улеснява сключването на брак. Идеята за първата брачна нощ като нещо нечисто, което не трябва да се прави в навечерието на пости... та нали в посланието до евретие се казва, че "брачното легло е чисто” (Евреи 13:4) Този въпрос се обезсмисля от един друг факт - първата брачна нощ в днешно време почти винаги се случва доста преди брака. Не е ли това повод вместо да се налагат поредните забрани, които никой няма да спази да се разясни на християните повече за брака и брачния живот? Макар че да се слуша за брака и семейството от монаси не е най-добрият съвет.

Чест прави на Двери на православието, че повдигнаха въпроса и разработват цяла рубрика - Църквата и тайнството венчание с цел да разяснят за същността на венчанието и абсурдността на решението на синода.

Край на мълчанието

Много дълго време се чудех дали има нужда, да се направи още един блог на тема православие и българската църква. Няма смисъл - кучетата си лаят, а керванът си върви... можем да приложим безброй други поговорки за състоянието на православната църква в България. Явно не говорим достатъчно. Явно трябва да викаме, за да успеем да спасим нещо от загиващата църква.

Днес научих, че още един мой приятел е станал евангелист. Посрещнах новината със смесени чувства - зарадвах се, че е станал вярващ християнин и съжалих, че не е станал православен. Тук ще заявя няколко неща, които се надявам да не бъдат поставяни отново под въпрос по-нататък в блога: 1. Аз съм православен християнин 2. нямам нищо против другите християни 3. само Господ решава, кой ще получи спасение, така че не ни е дадено ние да отсъждаме това (Матей 5:17)

Тук ще се опитам да дам отговор на въпрос, който наскоро получих - "Какво е да си млад вярващ в днешно време" Вероятно това означава да се бориш, да се бориш за истината и за вярата си подобно на християните преди векове. Иска ми се да кажа, че ми е по-трудно да се боря, но вероятно ще излъжа. Може би днешната борба е по-лесна. Вече почти не убиват християни борещи се за вярата си. Правят всичко възможно да им попречат, но поне не ги убиват - както са правели преди 30-50 години, преди 300-500 години или преди 15 века. И понеже ни е по-лесно - трябва да вложим повече старание да запазим вярата си и нека Господ ни помага.