Да забраним венчавките!

Чух, че се забраняват венчавките в събота... но също така и в петък, сряда, вторник, четвъртък. Мислех си, че това е нелепо хрумване на синода на Максим, публикувано в жълт вестник. Оказва се обаче, че това не е слух, не е просто идея, а решение на синода, срещу която никой не се опита да протестира.


Това решение обаче е непълно и според мен трябва да се съобразят с предложението на един приятел и да го разширят:

"Всъщност аз очаквах да махнат неделята - неделя е деня на Възкресението - деня на нашия Господ - така че този ден трябва да е отделен за него - как така ще се венчават хората... Как ще се подготвиш за венчавка, а ще отидеш сутринта на църква? А да не говорим после, че ще си консумират първата брачна нощ (бля)."

Имайки предвид безпочвените аргументи за "консумация" на първата брачна нощ, преди ден за пост, "денят на мъртвите" или други абсурдни аргументи, които ще се появят, трябва да се запитаме - лошо нещо ли е бракът? Какво казва Библията по въпроса?

Първото чудо, което Христос извършва е на сватбата в Кана Галилейска. Според много изследователи на новя завет - това не е случайно. С това си действие Христос благославя брака като чисто и свято нещо. Незнам защо някои хора се опитват да го изкарат като нещо долно и мръсно. Днес, когато все по-малко хора решават да сключат брак е най-неподходящото време да се налагат забрани и ограничения. Точно обратното трябва да се говори повече по въпроса, да се разяснява на младите и дори да се улеснява сключването на брак. Идеята за първата брачна нощ като нещо нечисто, което не трябва да се прави в навечерието на пости... та нали в посланието до евретие се казва, че "брачното легло е чисто” (Евреи 13:4) Този въпрос се обезсмисля от един друг факт - първата брачна нощ в днешно време почти винаги се случва доста преди брака. Не е ли това повод вместо да се налагат поредните забрани, които никой няма да спази да се разясни на християните повече за брака и брачния живот? Макар че да се слуша за брака и семейството от монаси не е най-добрият съвет.

Чест прави на Двери на православието, че повдигнаха въпроса и разработват цяла рубрика - Църквата и тайнството венчание с цел да разяснят за същността на венчанието и абсурдността на решението на синода.

Край на мълчанието

Много дълго време се чудех дали има нужда, да се направи още един блог на тема православие и българската църква. Няма смисъл - кучетата си лаят, а керванът си върви... можем да приложим безброй други поговорки за състоянието на православната църква в България. Явно не говорим достатъчно. Явно трябва да викаме, за да успеем да спасим нещо от загиващата църква.

Днес научих, че още един мой приятел е станал евангелист. Посрещнах новината със смесени чувства - зарадвах се, че е станал вярващ християнин и съжалих, че не е станал православен. Тук ще заявя няколко неща, които се надявам да не бъдат поставяни отново под въпрос по-нататък в блога: 1. Аз съм православен християнин 2. нямам нищо против другите християни 3. само Господ решава, кой ще получи спасение, така че не ни е дадено ние да отсъждаме това (Матей 5:17)

Тук ще се опитам да дам отговор на въпрос, който наскоро получих - "Какво е да си млад вярващ в днешно време" Вероятно това означава да се бориш, да се бориш за истината и за вярата си подобно на християните преди векове. Иска ми се да кажа, че ми е по-трудно да се боря, но вероятно ще излъжа. Може би днешната борба е по-лесна. Вече почти не убиват християни борещи се за вярата си. Правят всичко възможно да им попречат, но поне не ги убиват - както са правели преди 30-50 години, преди 300-500 години или преди 15 века. И понеже ни е по-лесно - трябва да вложим повече старание да запазим вярата си и нека Господ ни помага.