Край на мълчанието

Много дълго време се чудех дали има нужда, да се направи още един блог на тема православие и българската църква. Няма смисъл - кучетата си лаят, а керванът си върви... можем да приложим безброй други поговорки за състоянието на православната църква в България. Явно не говорим достатъчно. Явно трябва да викаме, за да успеем да спасим нещо от загиващата църква.

Днес научих, че още един мой приятел е станал евангелист. Посрещнах новината със смесени чувства - зарадвах се, че е станал вярващ християнин и съжалих, че не е станал православен. Тук ще заявя няколко неща, които се надявам да не бъдат поставяни отново под въпрос по-нататък в блога: 1. Аз съм православен християнин 2. нямам нищо против другите християни 3. само Господ решава, кой ще получи спасение, така че не ни е дадено ние да отсъждаме това (Матей 5:17)

Тук ще се опитам да дам отговор на въпрос, който наскоро получих - "Какво е да си млад вярващ в днешно време" Вероятно това означава да се бориш, да се бориш за истината и за вярата си подобно на християните преди векове. Иска ми се да кажа, че ми е по-трудно да се боря, но вероятно ще излъжа. Може би днешната борба е по-лесна. Вече почти не убиват християни борещи се за вярата си. Правят всичко възможно да им попречат, но поне не ги убиват - както са правели преди 30-50 години, преди 300-500 години или преди 15 века. И понеже ни е по-лесно - трябва да вложим повече старание да запазим вярата си и нека Господ ни помага.